Митът за идеалния партньор или…

Психолози стигнаха до същината на проблема как вечно продължаващото търсене на идеалната любов може да ви попречи да се наслаждавате на брака или на връзката, която имате. Бракът е мъртъв! Силната хватка на закона и предразсъдъците вече се разхлаби. Освободени сме от суровото задължение да запазим ужасния си брак в името на децата и за “пред хората”. Процентът на разводите остана на постоянното ниво от близо 50% за последното десетилетие. Лесният начин, по който влизаме във връзки и ги прекратяваме, често превръща брака в нещо като спорт. Навремето бракът като институция беше ценен заради практичното разпределение на ролите: таткото, който изкарва прехраната и майката, която се грижи за дома.

Сега обаче искаме всичко: партньор, който споделя нашия вкус и статус, който ни приема заради това, което сме, който ни обича, заради всички онези причини, които смятаме, че си заслужават, който ни помага да станем личността, която винаги сме искали да бъдем… Избягахме от твърдо установения социален ред, като вместо това приехме още по-обременяващ мандат: да намерим идеалния партньор. И всяко нещо, което сметнем, че не достига на идеалния образ, става причина да се питаме: “Това ли е всичко, което може да се намери? Щастлива ли съм толкова, колкото трябва да бъда? Възможно ли е там някъде да има някой по-добър за мен?” И често, отговаряйки “да” на последния въпрос, ставаме жертва на собствените си велики очаквания.

Този “някой”, разбира се, е нашата “душа-близнак”, мъжът или жената, който ще ни отърве от нашите слабости, ще провокира изявата на най-доброто у нас и ще ни оказва постоянно онази помощ и респект, които са същността на съвременната връзка. Истината е, че малко бракове или връзки постоянно следват този идеал. Резултатът е един малък собствен ад, в който ние уж страшно държим на партньора си, но също така – тайничко – сме прекрачили с единия крак прага на вратата на сърцето си. Постъпвайки по този начин, ние подлагаме нашата връзка на непрекъсната ревизия: “Дали няма да съм по-щастлив, умен и по-добър човек с някой друг?” Това е едно болезнено колебание, присъщо на модерния свят.

“Нищо друго не е причинило повече нещастие, отколкото концепцията за душата-близнак”, казва психиатърът от Атланта Франк Питман. Той дава за пример “Джон”, социален работник, който се оженил за бизнесдама, когато бил малко над 20-те. Джон срещнал друга жена, психоложка, когато бил на 29 и след две години брачна агония, напуснал жена си – заради нея. Но нещата не се получили – след четиригодишно съжителство и увеличаващ се натиск от нейна страна да се оженят, той напуснал и нея. Сега Джон осъзнава, че връзката с жена му е била солидна и с бъдеще, но мисли, че не е бил способен да разбере това преди 10 години, когато я е напуснал. “Винаги имаше някоя по - добра зад ъгъла и това превръщаше сигурността и спокойствието на брака в отегчение и рутина. Беше трудно да се устои на привличането на жени, които изглеждаха по-вълнуващи”, смята той. Днес, 42-годишен и все още сам, Джон осъзнава: “Нараних други, нараних и себе си също.”

Като Джон, много от нас също не се отказват от обвързването, но и от правото да продължат да търсят. Психотерапевтът Терънс Риъл нарича това поведение с термина ”стабилно двуличие”. “Това означава да ходиш по ръба на връзката – ти си в нея, но не и за нея”, казва той. Има милион начини да го правиш: да имаш връзка, но да не си сигурен, че я искаш; да си държиш окото отворено за по-добри “сделки”; да избереш някой, с който е невъзможно да бъдеш или е далеч.

А всъщност обвързването и бракът предлагат истински физически и финансови “награди”. Да се хвалят ползите от брака може да звучи като остаряла социална риторика, но непредубедените социологически проучвания го казват: хората, които имат връзка, притежават много повече от самотниците, поне средностатистически. Женените са по-стабилни финансово, според Линда Уейт, социолог от университета на Чикаго. Както женените мъже, така и омъжените жени имат повече “придобивки” от тези без партньор, като специално при жените разликите най-често са много големи.

Ползите обаче отиват далеч отвъд касичката. Женените и живеят по-дълго от тези, които са сами. Двойките също така живеят по-добре: “Когато хората очакват да останат заедно, казва Уейт, те обединяват ресурсите си, като повишават стандарта си на живот. Те също така обединяват индивидуалните си умения – например в готвенето или управляването на финансите и постигат по-добри резултати. Като цяло жените подобряват здравословното състояние на мъжете си, като прекратяват глупавите ергенски навици и настояват партньорите им да спортуват и да им ядат зеленчуците. Още – хората, които не сравняват партньорите си с някой друг в леглото, имат по-малко сексуални проблеми и са по-емоционално задоволени от секса. Връзката не трябва да е постоянно прекрасна и вълнуваща, за да е по-добър животът – статистиката е еднаква както за посредствените бракове, така и за пламенните”.

Прагматичните ползи от партньорството бяха тези, които стояха на преден план преди години. Идеята за брака като средство за самоусъвършенстване и щастие, е относително нова, казва Пол Амато, професор по социология, демография и изследвания на семейството в държавния университет на Пенсилвания.

Проучвания сред ученици от горните класове и студенти, правени преди 50-60 години, показват, че най-много от тях са искали да се оженят, за да имат деца или за да притежават жилище. Към днешна дата повечето казват, че искат да се оженят “по любов”. Този акцент върху емоционалното в брака, прави двойките зле подготвени за реалностите, с които вероятно ще се сблъскат. Тъй като ранната фаза на връзката е белязана с въодушевление и идеализация, “много романтични, страстни двойки очакват това въодушевление да продължи завинаги”, казва Бари МакКарти, клиничен психолог. Жадувайки за онази енергия на първите дни, след време хората започват да я търсят другаде или се разделят.

Намаляващата страст често се интерпретира като погребален звън за връзката. Започвате да се чудите дали сте били прави в преценката си един за друг, в крайна сметка. Чувствате се комфортно заедно, но не усещате същата онази специална връзка помежду си, като в началото. Започвате да се чудите дали няма да е по-честно и смело просто да приемете, че не се получава и да приключите? “Хората бяха подведени да смятат, че оставайки обвързани в брак, който не ги кара да се чувстват безкрайно щастливи, е равностойно на екзистенциално предателство”, казва Джошуа Колман, психолог от Сан Франциско.

Колман казва, че постоянният социален натиск да имате всичко – страхотен сексуален живот, чудесно семейство и пр. – кара хората да се срамуват от техните не съвсем перфектни връзки и да се питат дали те си струват усилията да ги поддържат. “Чувства като неудовлетвореност и разочарование са естествени, но могат да изглеждат недопустими, когато стандартите са стигнали небето. Върху брака се е натрупал огромен натиск да постигне някакъв нереалистичен идеал”, казва още Колман.

Това е причина в един момент партньорите да решат, че просто са несъвместими. Всъщност, твърдят психолозите, няма такова нещо като пълна съвместимост. “Бракът е машина на несъгласието”, казва Дайън Соли, основател на Коалиция за брака, семейството и обучение на партньорите. “Всички двойки имат противоречия за едни и същи неща. Ние имаме една изключително романтизирана представа, че ако сме с “правилния” човек, не бихме се карали.” Разногласията винаги са се въртели около парите, децата, секса и свободното време, но психологът Джон Готман показва, че щастливо-женените двойки имат несъгласия по тези въпроси точно толкова, колкото и двойките, които са се развели.

“Това за “грешния партньор” е митология”, съгласява се Питман. “Всички бракове са несъвместими. Всички бракове са между хора от различни семейства, хора, които имат различно виждане за нещата. Магията е в способността да виждате нещата както през очите на партньора си, така и през собствените си очи.”

Осъзнаването, че няма да получим всичко, което искаме от един партньор, е не просто отрезвяващо, то е направо съкрушаващо. Но също така е необходима стъпка, за да се създаде зряла връзка, според Риъл. “Централен аспект от “порасналата” любов е как се справяте с проблемите”, казва той.

Модерната култура прие развода за нормален феномен, измествайки ударението върху индивидуалната удовлетвореност и в брака и по принцип. Това, казват психолозите, донесе и положителни неща, защото освободи хората от необходимостта да търпят непоносими и обидни брачни съюзи. Но същевременно се появи и неочакван страничен ефект – окуражи хората да напускат връзки, които заслужават и могат да бъдат спасени.

“Толкова много от това, което учим има общо с “аз”-а, с егото, вместо с неща като връзката между двама души”, казва Крамър. В нашия конкурентен свят, ние получаваме награди заради индивидуалните си постижения, а не заради това как помагаме на другите. Ние ценим независимостта повече от сътрудничеството, а жертви в името на ценности като лоялност и последователност изглеждат глупави. “Смятам, че имаме такъв процент на разводите, какъвто заслужаваме”.

Постоянният фокус върху нашия собствен потенциал може да превърне партньора в спомагателна част в търсенето на собствената ни реализация, казва Маги Робинс, терапевт от Ню Йорк. “Мислим, че човекът до нас трябва да отразява красотата и перфектността, които са вътрешното ни аз или, по-често, този човек трябва да компенсира слабостите и объркаността, които са нашата същност”, казва Робинс. “Това е, което ни кара да кажем на жена си: ”Отслабни малко, защото ме караш да се срамувам” вместо: “Отслабни малко, защото си изложена на риск от диабет”.

Стремежът да намерим идеалния партньор не се подхранва само от представата за романтичен живот. Тенденциите на съвременния живот, онагледени в медиите, създават чувство за безкрайни романтични възможности.

Всички тези възможности могат да ни докарат до отчаяние. Толкова много възможности за избор се представят днес пред клиентите в безизходица и списъкът с алтернативи за избор на партньор не прави изключение.

Докато очакваме бракът да ни направи щастливи “до края на дните ни”, истината е, че за повечето хора нито брака, нито развода изглежда имат някакво сериозно влияние върху щастието. Въпреки че проучването на Уейт показва, че женените хора са по-щастливи, отколкото неженените, други изследвания откриват, че след двугодишен брак, хората са точно толкова щастливи (или нещастни), колкото и преди да се обвържат. Да се приема, че бракът автоматично ще донесе удовлетворение, е само по себе си сигурна рецепта за нещастие.

“Бракът няма за цел да ви направи щастливи. Целта му е да ви направи женени”, казва Питман. “Когато сте изцяло отдаден на брака си, имате възможност да станете по-добър човек”. Обвързването ви позволява да намалите претенциите и изкушенията, да покажете слабите си страни, да бъдете себе си – и да знаете, че ще бъдете обичани, с всичките ви кусури. И да останете с някой, въпреки всичките му кусури.

Този толкова “здраво стъпил на земята” възглед за брака едва ли е романтичен, но това не означава, че не е дълбок. На повърхността са великите очаквания и отчаянието, че истинската любов не съществува.